Как се отразява българският въздух на най-колоритните чуждестранни спортисти у нас

    

Нигериецът Шикозе Ододжи е в България от 3 години и играе за футболен клуб ЦСКА. Скоро след неговото пристигане у нас, фенове му лепват прякора Митко. "Ако имам български паспорт, с удоволствие бих играл за националния отбор", гордо заявява халфът на червените.

Признава, че и преди трансфера си е бил наясно със състоянието на футбола в България. Когато вижда сняг за първи път, Митко изпада в шок и отказва да тренира, защото изпитва нечовешки студ. Като друг любим спорт посочва скейтбординга и иска "да се запише на уроци", но не знае къде.

Първите думи, които научава на български са "Как си?", "ляво" и "дясно". "Освен това, още на първия мач чувах всички да казват "е*а си майката", когато не ритат добре топката. Тогава си мислех, че това се казва, когато не правиш нещо правилно. И аз като ритнех топката лошо, започвах да повтарям: "Е*а си майката".

После ми казаха какво означава", разказва в интервюто си пред Max Ододжи. Първите думи, които "доброжелатели" го учат да казва на българските момичетата, са "Обичам те" и "Дай целувки". От българската кухня обожава кашкавал пане, кюфте и мусака.

От родната ни музикална сцена знае Ивана и Преслава, а преди време се е снимал в клип с Анелия. "Аз обичам най-много да играя хоро", прибавя към новите си балкански страсти и още една. Голямата мечта на Шикозе е да играе в Барселона.

209 сантиметра, 25 години, родом от Скопие - да, това е звездата на "Лукойл Академик" Перо Антич. Македонецът открито критикува българските медии, че рядко пишат за баскетбол. Има изградено мнение за българския шоубизнес и обича да надзърта в женските списания на своята съпруга. Ето и част от интервюто на Антич пред Max:

Какво се крие зад излъчването ти на наемен убиец?
Вчера чух, че прякорът ми е Перо Убиеца. Един играч от ЦСКА ми го е дал, но няма да кажа кой. Може би е така, защото съм без коса и с брада или защото понякога по време на мач имам доста сърдита физиономия и се карам със съдиите.

Какво те напряга най-много (от живота в България)?
Не може в България, като падне сняг - и два месеца да си стои по улиците. Не знам кой е кмет, но пред паметника на Цар Освободител имаше толкова сняг, че не можеше въобще да се види. Освен това ме напряга движението и особено ако някой не може да кара.

Как намираш жените тук?
Бях чувал, че са много лесни, но навсякъде разправят така. Забелязвам, че тук жените обожават силикона. Има някаква силиконова мания - който няма силикон, значи не е човек. Гледам даже и някои мъже. Изглеждат така все едно ги е чукал Азис, излезли с три жени, а облечени като тях. Отвращавам се от такива работи.

Волейболистът Франсиско Сoтелдо започва кариерата си на професионалист след своето идване в "Пирин" преди малко повече от година. 21-годишният венецуелец се надява за олимпиадата в Пекин да го поканят в родния му национален отбор. Сoтелдо обича да гледа канал "Романтиика" и да чете Достоевски, смята Уго Чавес за палячо, обожава да разсмива жените, впечатлен е от България, но не му харесва, че българките са толкова слаби.

От Каракас в Разлог - как ти се отрази промяната?
Когато кацнах, ме обзе паника. Реалността ми беше чужда. Първата вечер бе доста емоционална за мен, защото за първи път в живота си видях сняг. Не можех да споделя с никого, защото никой не говореше езика ми.

Качвал ли си се на ски?
Да, веднъж в Банско. Но повечето време прекарах в това да се търкалям като голяма снежна топка. Най-трудно ми беше да се науча да спирам.

Изпадал ли си в глупава ситуация заради езика?
Спомням си, че на първите тренировки с отбора всички повтаряха много често "мама ти да е*а". Тогава реших да се обърна към преводачката ми - една възрастна жена. Отидох при нея и й го изтърсих, а тя ме погледна недоумяващо. После разбрах какво означава това и й се извиних.

А ти какво научи от нас (българите)?
Научих се да приемам нещата сериозно и да работя здраво. Българите са изключително работлив народ. В Южна Америка хората гледат по-лежерно на нещата.

Последен пред Max се изповядва звездата на "Левски" Лусио Вагнер. След като се сдоби с български паспорт, защитникът се състезава и за националния ни отбор. Чувства се българин, предпочита варненските плажове през Копакабана, фен е на Глория и Азис и ненавижда расизма в България.

Кой беше най-трудният ти момент досега (в България)?
Най-трудно ми беше в началото, когато бях сам, без семейството ми, не знаех езика, нямах приятели. След това при мен дойде съпругата ми, роди се детето ни и сега се чувствам щастлив. Има обаче и нещо, от което ме боли сърцето - да обиждат детето и жена ми заради това, че са тъмнокожи.

Това е расизъм. Не е нормално, когато съпругата ми отиде в магазина, хората да я сочат и да питат: "Ей, тая черната какво прави тук?" Заради това например майка ми не иска да дойде в България. Какво значение има дали аз съм черен, а ти си бял, в крайна сметка всички сме еднакви?! Това отношение ме прави много тъжен.

Чувстваш ли се българин?
Да, вече шеста година съм тук, играя с удоволствие и за Левски, и за България.

Бразилките имат славата на едни от най-красивите жени на света... Може ли да ги сравниш с българките?
Бразилките са впечатляващи, но и българките са много красиви. Ако не беше съпругата ми Хосеанжела, която е прекрасна жена, бих се оженил за българка.

Пълните текстове на интервютата с чуждестранните звезди в родния спорт - само в мартенския брой на мъжкото списание Max. На пазара от събота, 1 март 2008.